Боян Дановски (19.08.1899 г. Русе – 09.03.1976 г. София) е български режисьор, театрален педагог, театровед и драматург. Следва инженерство и музика в Милано. При завръщането си в България се занимава с преводи и литература преди да се ориентира към театралното изкуство. Учи режисура в Германия и там се запознава с Б. Брехт. Работи в Русенския театър, а през 1935 година дебютира на сцената на Народния театър с „Кредитори“ по Оноре дьо Балзак, основава своя Театър „Студия“ в София (1936-37). Продължава да поставя спектакли в Народния театър, сътрудничи с театрални статии и критика на различни издания, превежда пиеси, преподава актьорско майсторство и режисура в Държавното театрално училище. Бил е гл. режисьор на Софийската опера и Народен театър „Ив. Вазов“. Между 1958 и 1965 година е директор и режисьор на Държавния сатиричен театър.

Първата постановка на Боян Дановски в Сатиричния театър е „Ах, тези привидения“ от Едуардо де Филипо (1957 г.). Последната (съвместно с Гриша Островски и Методи Андонов) – „Червен смях“ по материали от Г. Кирков, Хр. Смирненски, Г. Милев, Ал. Жендов, Кр. Кюлявков, Г. Караславов, О. Василев (1964 г.) 

«…при първите признаци на еснафско успокоение, ако такива се появят, нашите добри, умни и строги зрители да ни хванат за ушите и да ни напомнят, че домът е хубав, когато мислите в него са будни, чисти и пламенни, и стремежът да се служи на народа – неугасим.» (1965 г.) Б. Д.