Енчо Багаров (18.06.1925 г. Сопот – 13.12.1963 г. София) е български актьор, един от създателите на Сатиричен театър „Алеко Константинов“ през 1956 г. Учи в Държавното висше театрално училище при Стефан Сърчаджиев и Боян Дановски. Работи в радио „София“ (1947 г.). По невнимание пуска в ефир забранената по това време песен „Боже, пази Царя“ и е уволнен. През 1951 г. създава Театъра на трудовата повинност, който ръководи до 1956 г. В периода 1956-1963 г. е актьор в Сатиричния театър. Освен в театъра, активно участва и в радиотеатъра и в естрадата. Загива при автомобилна катастрофа в София.  

Първата роля на Енчо Багаров в Сатиричния театър е Исак Белведонски в „Баня“ на Маяковски, реж. Ст. Сърчаджиев. Последната – Вичо в „Михал Мишкоед“ от Сава Доброплодни, реж. Методи Андонов. Има запомящи се участия в постановките „Дървеница“ от Маяковски, „Чичовци“ от Ив. Вазов, „Удържимият възход на Артуро Хи“ от Б. Брехт, „Когато розите танцуват“ от Валери Петров, „Импровизация“ от Валери Петров и Радой Ралин и др. Заедно с Нейчо Попов е автор и постановчик на спектаклите „Дядо, баба, мама, татко и ние“ и„ДДТ“, в които и играе като актьор.