Нейчо Попов (13.07.1924 г. Бургас – 20.03.1974 г. София) е български актьор и режисьор. Завършва актьорско майсторство при проф. Кръстьо Мирски през 1953 година, след което специализира режисура в ГДР. Той е един от създателите на Сатиричен театър „Алеко Константинов“ и остава в него от 1957 година до смъртта си. Играе в театъра, снима се в киното и телевизията. Също така участва в радиопредавания и работи в отдел „Хумор, сатира и забава” на Българското национално радио. Той поставя „Големанов“, „Женитба“, „Сватба за цяла Европа“. Може би най-добрата му постановка, за която посмъртно получава награда, е „Римска баня“ от Станислав Стратиев.

Съвместно с Енчо Багаров е автор и режисьор на „Баба, дядо, мама, татко и ние“ и „Криво седи – право съди“, естрадно сатирични спектакли в театъра.

Първата роля на Нейчо Попов в Сатиричния театър е Другарят Моменталников в „Баня“ от Маяковски, реж. Ст. Сърчаджиев. Последната – Антон Иванович Сквозник – Дмухановски в „Ревизор“ от Гогол, реж. Методи Андонов. Има запомнящи се участия в спектаклите „Дървеница“ от Маяковски, „Чичовци“ от Ив. Вазов,  „Удържимият възход на Артуро Хи“ от Б. Брехт, „Свинските опашчици“ от Я. Дитл, „Импровизация“ от В. Петров и Р. Ралин и др.