Станислав Стратиев (09.09.1941 г. София – 20.09.2000 г. София) е български писател и драматург. Завършва българска филология в СУ през 1968 г. Работи като редактор във в. „Народна младеж“ и в. „Стършел“. От 1975 г. е драматург на Сатиричен театър „Алеко Константинов“. От 1983 до 1986 г. е директор на театъра, а от 1986 до 1989 г. – художествен ръководител. Сътрудничи с разкази и фейлетони на вестниците „Пулс“, „Стандарт“, „24 часа“ и на списанията „Родна реч“, „Пламък“, „Септември“, „Театър“. Дебютът му в прозата с книгата „Самотните вятърни мелници“ през 1969 е посрещнат възторжено от критиката. Станислав Стратиев е автор на популярни филмови сценарии. Дебютът му в игралното кино е през 1974 година с „Пазачът на крепостта“, заснет от Милен Николов. Други филми по негови сценарии са „Кратко слънце“, „Слънце на детството“, „Оркестър без име“, „Равновесие“.. 

Пиесите на Стратиев „Римска баня“, „Сако от велур“, „Рейс“, „Максималистът“, „Животът, макар и кратък“, „Балкански синдром“, „Мамут“, „От другата страна“, „Зимните навици на зайците“, „Мотиви за кларинет“ са поставяни за първи път в Сатиричния театър. Защото: „Бил съм щастлив в този театър. Най-напред като зрител, като един от щастливците, намерили билетче и вече омагьосани от тази ярка, безпощадна и весела магия, наречена Сатиричен театър. А после и като един от тези, които участват в магията, в нейното създаване или разваляне, това други ще кажат. Но съм бил щастлив. Този театър за мен е като дом.“