Никола Анастасов (22.04.1932 г. София – 08.08.2016 г. София ) е български театрален и филмов актьор. Завършва актьорско майсторство при проф. Стефан Сърчаджиев във ВИТИЗ през 1955 г. Работи в театрите във Враца, Варна и „Трудов фронт“ в София. От 1957 г. е в трупата на Сатиричен театър „Алеко Константинов“. Първата си значителна роля в Сатиричния театър играе през 1961 г. в комедията „Когато розите танцуват“ на В. Петров. Най-популярните му екранни превъплъщения са като Пейо в класическия филм на Зако Хеския – „Тримата от запаса“ и Димитраки в популярната постановка „Криворазбраната цивилизация“ на БНТ по класическата пиеса на Добри Войников. Никола Анастасов озвучава Мечо Пух в култовата аудио драматизация от 80-те години на 20 век. Носител на национални награди и държавни отличия.

Първата роля на Никола Анастасов в Сатиричния театър е Закъснелият в „Изборен екран (Софийска хроника)“, постановка на Стефан Сърчаджиев. Последната – Възрастният господин в „Убийство в експреса“ от Габор Гьоргеи, реж. Петър Денчев. Никола Анастасов играе множество театрални роли, по-значимите от които са в постановките „Суматоха“, „Януари“ и „Кошници“ от Й. Радичков, „Римска баня“, „Сако от велур“ и „Рейс“ от Ст. Стратиев, „Вражалец“ и „Новото пристанище“ от Ст. Л. Костов, „Седмо: кради по-малко“ от Дарио Фо, „Службогонци“ от Ив. Вазов, „И най-мъдрият си е малко прост“ от Ал. Островски и много други.

Нейчо Попов (13.07.1924 г. Бургас – 20.03.1974 г. София) е български актьор и режисьор. Завършва актьорско майсторство при проф. Кръстьо Мирски през 1953 година, след което специализира режисура в ГДР. Той е един от създателите на Сатиричен театър „Алеко Константинов“ и остава в него от 1957 година до смъртта си. Играе в театъра, снима се в киното и телевизията. Също така участва в радиопредавания и работи в отдел „Хумор, сатира и забава” на Българското национално радио. Той поставя „Големанов“, „Женитба“, „Сватба за цяла Европа“. Може би най-добрата му постановка, за която посмъртно получава награда, е „Римска баня“ от Станислав Стратиев.

Съвместно с Енчо Багаров е автор и режисьор на „Баба, дядо, мама, татко и ние“ и „Криво седи – право съди“, естрадно сатирични спектакли в театъра.

Първата роля на Нейчо Попов в Сатиричния театър е Другарят Моменталников в „Баня“ от Маяковски, реж. Ст. Сърчаджиев. Последната – Антон Иванович Сквозник – Дмухановски в „Ревизор“ от Гогол, реж. Методи Андонов. Има запомнящи се участия в спектаклите „Дървеница“ от Маяковски, „Чичовци“ от Ив. Вазов,  „Удържимият възход на Артуро Хи“ от Б. Брехт, „Свинските опашчици“ от Я. Дитл, „Импровизация“ от В. Петров и Р. Ралин и др.

Невена Коканова (12.12.1938 г. Дупница – 03.06.2000 г. София) е българска актриса, наричана дълги години „първата дама на българското кино“. Майка ѝ е от известна австрийска аристократична фамилия, а баща ѝ е бил политически затворник в Белене. Започва кариерата си като стажант-актриса през 1957 г. в Ямболския драматичен театър. Следват театрите в Габрово, Русе, а от 1961 г. е в трупата на Сатиричен театър „Алеко Константинов“. Изиграва над 50 роли в киното. Сред емблематични за българското кино са филмите с нейно участие „Тютюн“, „Крадецът на праскови“, „Отклонение“, „Момчето си отива“, „Спомен за близначката“, „Дами канят“ и мн. други. През 1969 г. се снима във филма на голямата италианска кинорежисьорка Лилиана Кавани „Галилео Галилей“. В нейна чест Министерство на културата и „Бояна Филм“ учредяват филмова награда, т.н. „Награда на името на Невена Коканова“ за обещаващ филмов дебют на актриса.В Ямбол има Театрални празници и Драматичен театър „Невена Коканова“. На нейното име е наречен и театърът в Дупница.

Първата роля на Невена Коканова в Сатиричния театър е Анжелика Арно в „Балът на манекените“ от Бруно Ясенски, реж. Гр.Островски. Последната – Красавицата от хълма на младите вдовици от „Преди последния спектакъл“ от Л.Пеевски, реж. Илия Добрев. Незабравими остават изпълненията й в постановките „Михал Мишкоед“, „Мачово бърдо“, “Ревизор“, „Щръклица“, „Ромео, Жулиета и петрол“ и мн. други. „Киното ме дари с популярност, а театърът с живот“ споделя голямата актриса.

Методи Андонов (16.03.1932 г. с. Калище, Радомирско – 12.04.1974 г. София) е български театрален и филмов режисьор, еднакво силен и запомнящ се както в театъра, така и в киното. След завършването на театрална режисура във ВИТИЗ през 1955 година започва работа в Бургаския театър. Там прекарва 4 години и има шанса да се събере в други талантливи режисьори – Леон Даниел, Вили Цанков и Юлия Огнянова. От 1959 година до 1970 година прекарва най-успешните си години в театъра – това е периодът, в който Андонов твори в Сатиричния театър в София. Знак за признателност за заслугите на режисьора е кръстената на негово име камерна зала в театъра. Методи Андонов е и успешен преподавател в Театралната академия.

Периодът, в който Методи Андонов твори в Сатиричния театър е изключително ползотворен. По това време режисира завинаги актуални за българския театър постановки като „Суматоха“ на Радичков, „Предложение. Сватба. Юбилей” на Антон Чехов, „Чичовци” на Иван Вазов, „Свинските опашчици“ от Я. Дитл, „Михал Мишкоед” на Сава Доброплодни, „Мачово бърдо“ от Мирон Иванов, „Смъртта на Тарелкин” на Сухово-Кобилин, „Ревизор” на Гогол, „Мистерия буф“ от Маяковски, „Старчето и стрелата“ от Никола Русев, „Кавказкият тебеширен кръг“ от Б. Брехт и други.

Коста Карагеоргиев (12.02.1939 г. Варна – 03.07.1998 г. София) е български актьор и певец. Завършва икономика във ВИНС – Варна. Специализира пантомима при Л. Фиалка в Прага през 1965 г. Работи в театъра в Провадия, филиал на Варна и Добрич. От 1967 г. е в трупата на Сатиричен театър „Алеко Константинов“, където играе до смъртта си. Преподава пантомима във ВИТИЗ. Има участия в киното, телевизията, радиото, естрадата. Има записани песни в Българското радио и Балкантон. Носител на национални награди.

Първата роля на Коста Карагеоргиев в Сатиричния театър е Мишка в „Ревизор“ от Гогол, реж. Методи Андонов. Последната – Автографа в „Преди последния спектакъл“ от Любомир Пеевски, реж. Илия Добрев. Сред постиженията му са ролите в спектаклите „Ромео, Жулиета и Петрол“ от Ив. Радоев, „Кавказкият тебеширен кръг“ от Б. Брехт, „Седмо: кради по-малко!“ от Дарио Фо, „Женитба“ от Гогол, „Януари“ от Й. Радичков, „Как се обира банка“ от С. Файяд, „Рейс“ от Ст. Стратиев и др.

Константин Коцев (04.06.1926 г. Истанбул, Турция – 04.08.2007 г., София) е български актьор, един от основателите на Сатиричен театър „Алеко Константинов“, където с прекъсвания работи до 1991 г. Завършва право в СУ през 1950 г., а през 1958 г. актьорско майсторство във ВИТИЗ. Бил е актьор в Бургаския театър и Театър „София“, както и актьор на свободна практика. Има много роли в киното, телевизията и радиото. Носител на национални награди и държавни отличия.

Първата роля на Константин Коцев в Сатиричния театър е в постановката „Криво седи – право съди!“ естрадно-сатиричен спектакъл от Нейчо Попов и Енчо Багаров, реж. Гр. Островски. Последната – Осип в „Ревизор“ от Гогол, реж. Лилия Абаджиева. Сред най-ярките му сценични изпълнения са моноспектакълът „Дневникът на един луд“ на Гогол, „Тартюф“ от едноименната комедия на Молиер, Жевакин от „Женитба“, Крутицки от „И най-мъдрият си е малко прост“ от Островски. Играл е в пиесите на Йордан Радичков „Януари“ и „Суматоха“, както и в пиесата на Никола Русев „Старчето и стрелата“ и много други.

Климент Денчев (26.05.1939 г. София – 29.03.2009 г. Монреал, Канада) е български актьор. За децата от 70-те години е познат е като Бате Климбо, който разказва весели и увлекателни истории, като през това време рисува върху стъкло. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ в класа на проф. Желчо Мандаджиев и работи в театрите в Пловдив и Добрич. В трупата на Сатиричния театър е от 1967 до 1978 г. През 1979 г. напуска България и заминава за Канада, където работи в Си Би Ес – Монреал. Автор на рисувани филми по български народни приказки, излъчвани по канадската телевизия. Носител на национални и международни награди.

Първата роля на Климент Денчев в Сатиричния театър е като студент в спектакъла „Импровизация“ от Валери Петров и Радой Ралин, реж. Гриша Островски. Последната – Евгени в „Сако от велур“ от Ст. Стратиев, реж. Младен Киселов. Има запомнящи се участия в постановките „Римска баня“ от Ст. Стратиев, „Мистерия буф“ от Маяковски, „Швейк през Втората световна война“ от Б. Брехт, „Седмо, кради по-малко“ от Дарио Фо, „Провинциални анекдоти“ от Ал. Вампилов и др.

Кирил Варийски (28.10.1954 г. Пловдив – 21.06.1996 г. София) е български театрален и филмов актьор. През 1980 г. завършва актьорско майсторство за драматичен театър при проф. Сашо Стоянов във ВИТИЗ. Работи в театрите в Смолян и Пазарджик, НТ „Ив. Вазов“ и Театър 199. Актьор е в трупата на Сатиричния театър от 1983 до 1994 г. Активно се занимава с озвучаване на филми. Освен с актьорската си дейност, Кирил Варийски е известен и със стиховете си. Също така има журналистически публикации. Носител на национални награди.

Първата роля на Кирил Варийски в Сатиричния театър е Славчо в „Максималистът“ от Ст. Стратиев, реж. Крикор Азарян и Маргарита Младенова. Последната – Стенли в „Рожден ден“ от Харолд Пинтър, реж. Стоян Камбарев. Има запомнящи се участия в постановките „Животът, макар и кратък“ от Ст. Стратиев, „Ако откраднеш крак“ от Дарио Фо, „Господин Балкански“ от Г. Данаилов, „А на заранта те се събудиха“ от В. Шукшин и др.

Катя Паскалева (18.09.1945 г. Петрич – 23.07.2002 г. София) е българска театрална и филмова актриса. През 1967 г. завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ в класа на Методи Андонов. Творческият ѝ път започва в Пазарджишкия театър. Следват театрите в Добрич, Пловдив, Театър „София“. От 1984 г. е в трупата на Сатиричен театър „Алеко Константинов“. Прави забележителни роли в киното – „Козият рог“, „Матриархат“, „Звезди в косите, сълзи в очите“, „Вилна зона“, „Спирка за непознати“, „Бедният Лука“ и много други. Носител на национални и международни награди.

Първата роля на Катя Паскалева в Сатиричния театър – Момичето от втора двойка влюбени – е още като студентка в „Когато розите танцуват“ от В. Петров, реж. Гр. Островски. Последната – моноспектакъла „Скитница“ от Жан-Клод ван Итали, реж. Кръстан Дянков. Има успешни роли в спектаклите „Голямото чистене“ от Ищван Чурка, „Сватба“ от Елиас Канети, „Месарят, вътре в стаята“ от Карой Сакони, „Одисей пътува към Итака“ от Константин Илиев, „Любовникът“ от Харолд Пинтър и др

Жени (Евгения) Филипова (5.05. 1930 г. с. Добродан, Ловешко – 29.01.2018 г. София) е българска театрална актриса. Завършва актьорско майсторство в ДВТУ при проф. Филип Филипов през 1953 г. Работи в театрите в Сливен, Перник, Русе, Театър на трудовата повинност. Сред основателите на Сатиричен театър „Алеко Константинов“ е, където играе от 1956 г. до 1958 г. и от 1961 г. до 1990 г. Има участия в киното, телевизията и в естрадата. Носител е на национални награди и държавни отличия.

Първата роля на Жени Филипова в Сатиричния театър е Поля в „Баня“ от Маяковски, реж. Ст. Сърчаджиев. Последната – Леля Нюра в „А на сутринта те се събудиха“ от Василий Шукшин, реж. Пл. Марков. Има запомнящи се участия в постановките „Михал Мишкоед“ от С. Доброплодни, „Коктейл“ от А. Николай, „С любовта шега не бива“ от А. дьо Мюсе, „Арсеник и стари дантели“ от Дж. Кесърлинг и др.