Светослав Пеев е роден на 4 април 1939 г. в София. Завършва актьорско майсторство при проф. Желчо Мандаджиев във ВИТИЗ „Кр. Сарафов“ през 1964 г. Започва кариерата си като актьор в ДТ – Добрич, където дебютира в ролята на Дон Алваро в „Хитрата вдовица“ от Карло Голдони. От 1967 година е актьор в Сатиричен театър „Алеко Константинов“, чийто директор е бил два пъти ( 1986-89) и (1996-97). Светослав Пеев е основател на частна театрална трупа „Ела“, ръководи общинския театър в Дупница, поставя и играе в театрални спектакли в Кипър. Има участия в киното, телевизията и естрадата. Носител на национални награди и отличия.

Първата роля на Светослав Пеев в Сатиричния театър е в постановката „Мистерия Буф“ от Маяковски, режисьор Методи Андонов. Последната – в Сатирично кабаре, режисьор Калин Сърменов, отново на голямата сцена на Сатирата. В годините тук Светослав Пеев изигра десетки роли, сред които са Джовани в „Седмо, кради по-малко“ от Дарио Фо, Иванчо Йотата в „Чичовци по Вазов, Дон Кихот в „Рицарят на печалния образ“ от Стефан Цанев, Младият Прохазка в „Швейк през втората световна война“ от Брехт и т.н. Неговият Иван Антонов в пиесите на Станислав Стратиев „Римска баня“ и „Сако от велур“ останаха в летописа на българския театър.

Стоянка Мутафова ( 02.02.1922 г. София – 06.12. 2019 г. София)  е една от най-дълго игралите актьори на сцена в света, кандидатствала за рекордите на Гинес. Завършва Държавната театрална школа при Народния театър през 1946 г. и учи актьорско майсторство при проф. Залцер в Прага. Играе в театрите „Диск“ и „Алхамбра“ в Чехия. При завръщането си в България постъпва в Народния театър, където е до 1956 г. От основателите на Сатиричния театър „Алеко Константинов“ е, където играе повече от 60 години и създава забележителни роли. Има участия в киното, телевизията и естрадата, носител е на национални награди и държавни отличия. Зрители от няколко поколения с обич и уважение я наричаха Госпожа стихийно бедствие

Първата роля на Стоянка Мутафова в Сатиричния театър е Мадам Мезалянсова в „Баня“ от Маяковски, реж. Стефан Сърчаджиев. Последната – Баба Йовка в “Скакалци“ от Ст.Л.Костов, реж. Богдан Петканин. Сред многобройните й въплъщения са ролите в „Големанов“ от Ст. Л. Костов, „Ревизор“ и „Женитба“ от Гогол, „Смъртта на Тарелкин“ от Сухово – Кобилин, “Суматоха“ от Йордан Радичков. „Чичовци“ от Иван Вазов, „Свинските опашчици“ от Я.Дитл, „Как се обира банка“ от С.Фаяд и др.

Татяна Лолова ( 10.02.1934 г. – 22.03.2021 г. София)

Татяна Лолова е  назначена със заповед № 1 в новосъздадения Сатиричен театър. Тя е завършила актьорско майсторство в класа на проф. Стефан Сърчаджиев във ВИТИЗ „Кр. Сарафов“ през 1955 г. и се превръща в ярко характерна актриса с широк диапазон на комедийно-сатиричното изображение – от фарса и буфонадата до гротеската и сатирата. Тя е от малкото актриси, за които има специално създадени пиеси и роли.  Със  стотици роли в театъра, киното, телевизията и естрадата  Татяна Лолова е едно от забележителните присъствия в българските театър и кино.

Първата роля на Татяна Лолова в Сатиричния театър е Фосфорисцираща жена в „Баня“ от Маяковски, реж. Стефан Сърчаджиев. Последната – Майката на похитителя в „Шпионажът през каменната ера или Гущерчето“ от Ал. Володин, реж. Пламен Марков Сред многобройните й превъплъщения са ролите в „Щастливи дни“ от С. Бекет, „Рожден ден“ от Х. Пинтър, „Големанов“ от Ст. Л. Костов, „Когато розите танцуват“ от В. Петров, „Пет бременни пиеси“ от Дарио Фо и Франка Раме, „Швейк през Втората световна война“ от Б. Брехт, „ От другата страна“ от Ст. Стратиев, „Дървеница“ от Маяковски, „Женитба“ от Гогол, „Дванайсетте стола“ от Илф и Петров и много други.

Хиндо Касимов (11.10.1934 г. Бургас – 24.07.1986 г. София ) е популярен български актьор. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ при проф. Ст. Сърчаджиев. Работил е в театрите във В. Търново и Варна. В трупата на Сатиричен театър „Алеко Константинов“ е от 1960 година до кончината си. Хиндо Касимов е сред участниците в популярната постановка „Криворазбраната цивилизация“ на БНТ по пиесата на Добри Войников. Има участия в телевизията, естрада и радиото, където се ражда прекрасния им дует с Васил Попов, с когото си партнират повече от две десетилетия. Хиндо Касимов е носител на държавни отличия.

Първата роля на Хиндо Касимов в Сатиричния театър е Пожарникар в „Дървеница“ от Маяковски, реж. Боян Дановски. Последната – Михал Цариградски в „Одисей пътува за Итака“ от Константин Илиев, реж. Иван Добчев. Има запомнящо се участие в спектаклите „Михал Мишкоед“ от С. Доброплодни, „Старчето и стрелата“ от Н. Русев, „Кавказкият тебеширен кръг“ от Б. Брехт, „Женитба“ от Гогол, „Индианци“ от А. Копит, „Януари“ от Й. Радичков, „Рейс“ от Ст. Стратиев, „Господин Балкански“ от Г. Данаилов и др.

Стойно Добрев (26.02.1942 г. София – 07.09.2018 г.) е български театрален и филмов актьор. Завършил ВИТИЗ през 1966 г. в класа на проф. Филип Филипов. Работил е в Габровския театър и в Сатиричния театър (1972 – 1995 г.). Освен с многобройните си роли в Сатиричния театър е известен и с превъплъщенията си в киното и в телевизионни сериали. Стойно Добрев е и художник, чиито картини красят домовете на мнозина от арт-гилдията в страната и чужбина.

Първата роля на Стойно Добрев в Сатиричния театър е Валер в „Тартюф“ от Молиер, реж. Кръстьо Мирски. Последната – Дукът на Милано в „Двамата веронци“ от Шекспир, реж. Елена Цикова. Има запомнящи се участия в спектаклите „Д-р“ от Бр. Нушич, „Сън в лятна нощ“ от Шекспир, „Чичовци“ от Ив. Вазов, „Приказка за стълбата“ от П. Анастасов, „Крал Юбю“ от А. Жари, „Рейс“ от Ст.Стратиев и др.

Стефан Сърчаджиев (25.12.1912 г. Кюстендил – 20.04.1965 г. София ) е български артист, режисьор и театрален педагог, професор по актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“. Като ученик участва в любителски ученически представления, учи в частната театрална школа на Боян Дановски. През 1937/38 г. е „ театрален ученик“ в Народния театър, където играе няколко по-малки роли. През 1938/39 г. специализира в Париж. В 1939 г. създава и ръководи „Опитен театър“. От 1941 до 1944 г. е режисьор в българския Скопски народен театър. Работи в Народния театър от 1945 до 1957 г. и от 1958 до 1965 г. От 1945 до 1948 г. преподава в театралната школа там. През 1948 г. е избран за доцент, а от 1952 г. е професор във ВИТИЗ. През сезон 1957 – 1958 г. е пръв директор на Сатиричен театър „Алеко Константинов“.

Стефан Сърчаджиев е режисирал в Сатиричния театър постановките „Баня“ от Маяковски, „Кралят отива на война“ от Борис Априлов и Венцеслав Георгиев и „Изборен екран (Софийска хроника)“

Станислав Стратиев (09.09.1941 г. София – 20.09.2000 г. София) е български писател и драматург. Завършва българска филология в СУ през 1968 г. Работи като редактор във в. „Народна младеж“ и в. „Стършел“. От 1975 г. е драматург на Сатиричен театър „Алеко Константинов“. От 1983 до 1986 г. е директор на театъра, а от 1986 до 1989 г. – художествен ръководител. Сътрудничи с разкази и фейлетони на вестниците „Пулс“, „Стандарт“, „24 часа“ и на списанията „Родна реч“, „Пламък“, „Септември“, „Театър“. Дебютът му в прозата с книгата „Самотните вятърни мелници“ през 1969 е посрещнат възторжено от критиката. Станислав Стратиев е автор на популярни филмови сценарии. Дебютът му в игралното кино е през 1974 година с „Пазачът на крепостта“, заснет от Милен Николов. Други филми по негови сценарии са „Кратко слънце“, „Слънце на детството“, „Оркестър без име“, „Равновесие“..

Пиесите на Стратиев „Римска баня“, „Сако от велур“, „Рейс“, „Максималистът“, „Животът, макар и кратък“, „Балкански синдром“, „Мамут“, „От другата страна“, „Зимните навици на зайците“, „Мотиви за кларинет“ са поставяни за първи път в Сатиричния театър. Защото: „Бил съм щастлив в този театър. Най-напред като зрител, като един от щастливците, намерили билетче и вече омагьосани от тази ярка, безпощадна и весела магия, наречена Сатиричен театър. А после и като един от тези, които участват в магията, в нейното създаване или разваляне, това други ще кажат. Но съм бил щастлив. Този театър за мен е като дом.“

Саркис Мухибян (09.02.1921 г. Родосто, Турция – 06.11.1981 г. София) е български театрален и филмов актьор. Артистичният му талант е открит, когато е войник и участва в Театъра на трудовата повинност, където играе с Енчо Багаров и Георги Парцалев. Поканен е сред актьорите основатели на Сатиричен театър „Алеко Константинов“, където придобива актьорско звание. Целият му театрален творчески път е свързан със Сатиричния театър. Има участия в киното, телевизията, радиото и естрадата.

Първата роля на Саркис Мухибян в Сатиричния театър е Адвокат в „Изборен екран (Софийска хроника)“, постановка на Стефан Сърчаджиев. Последната – Директорът в „Как се обира банка“ от Сами Файяд, реж. Борис Спиров. Има запомнящи се участия в постановките „Старчето и стрелата“ от Н. Русев, „Женитба“ от Гогол, „Индианци“ от А. Копит, „Час пик“ от Й. Ставински, „Енергични хора“ от Шукшин и др.

Петър Пейков (28.04.1934 г. София – 15.09.2014 г. София) е български актьор. Завършва актьорско майсторство при проф. Боян Дановски във ВИТИЗ през 1955 г. Работи като актьор три години в Бургаския театър. От 1958 г. е в трупата на Сатиричен театър „Алеко Константинов“, където изиграва 50 роли. Има участия в киното, телевизията, радиото и естрадата. Носител е на национални награди.

Първата роля на Петър Пейков в Сатиричния театър е в постановката „Криво седи – право съди!, естрадно-сатиричен спектакъл от Нейчо Попов и Енчо Багаров, реж. Гр. Островски. Последната – Лука Лукич Хлопов в „Ревизор“ от Горки, реж. Лилия Абаджиева. Сред постиженията му са ролите в спектаклите „Чичовци“ и „Кандидати на славата“ от Ив. Вазов, „Удържимият възход на Артуро Хи“ от Б. Брехт, „Много шум за нищо“ от Шекспир, „Обличане на Венера“ от Добри Жотев, „Пет бременни пиеси“ от Дарио Фо и Франка Раме, „Преди последния спектакъл“ от Л. Пеевски и др.

Пепа Николова (23.12.1946 г. Харманли – 22.09.2006 г. София ) е българска театрална и филмова актриса. През 1965 г. кандидатства в Школа за поп певци за радиото и телевизията. Режисьорите Ирина Акташева и Христо Писков я канят да се снима в главната роля в „Понеделник сутрин“. Филмът е забранен от комунистическата цензура и остава невидян от публика до 1989 г., когато СБФД ѝ присъжда наградата за най-добра женска роля. Филмът не излиза на екран, но режисьорът Вили Цанков я кани в Младежкия театър, където тя получава първи малки роли. След това е в Хасковския театър, където получава актьорско звание и от 1979 г. до пенсионирането си е в трупата на Сатиричен театър „Алеко Константинов“. През последните години от живота си води обичани от зрителите предавания в кабелни телевизии: „По пижама с Пепа Николова“, „Часът на Пепа Николова“ и последното ѝ авторско предаване по телевизия Евроком – „60 минути“.

Първата роля на Пепа Николова в Сатиричния театър е Кралица в „Рицарят на печалния образ“ от Стефан Цанев по романа „Дон Кихот“, реж. Уляна Матева. Последната – Циганка в „Кукер кабаре 2“ от Любомир Пеевски, реж. Илия Добрев. Има запомнящи се участия в постановките „Госпожице, да му отпуснем края“, Женитба“ от Гогол, „Представянето на Хамлет“ в село Долно Туткаво“ от Иво Брешан  и др.