Димитър Вълчев (03.07.1929 г. Асеновград – 28.09.1995 г. София) е български композитор, автор на камерна и поп музика, детски песни, музика към театрални постановки, оперети, мюзикъли, филмова музика. Най-известната му песен е „Една българска роза“. Завършва БДК в София със специалност пиано в класа на проф. Андрей Стоянов през 1952 г., по-късно – и композиция в класа на проф. Парашкев Хаджиев. От 1960 г. е диригент в Сатиричния театър и повече от 30 години ръководи оркестъра му. През 1994 е издадена мемоарната му книга „Време за любов“. Автор е на музикално сценичните произведения „Време за любов“, „Ревю с усмивки“, „Дванайсета нощ“, „Цар и водопроводчик“, „Бабавачница“

Първата постановка, която Димитър Вълчев дирижира в Сатиричния театър, е „Когато розите танцуват“ от Валери Петров, реж. Гриша Островски. Последният спектакъл с негова музика е „Пет бременни пиеси“ от Дарио Фо и Франка Раме, реж. Пл. Марков. Димитър Вълчев е сред композиторите, допринесли за съвременната българска музика в различните й жанрове.