Гриша Островски (25.05.1918 г. Париж, Франция – 30.04.2007 г, София, България) е български актьор, режисьор и театрален педагог. От дете свири на цигулка. Театралната му дейност започва през 1937 г. в студията на Боян Дановски. Завършва театрознание във ВИТИЗ през 1957 г. Специализира при проф. В. Константинова в училище „Щукин“ при Вахтанговския театър (1969/70). Като режисьор дебютира с постановката „Стари другари“ от Малюгин през 1949 г. в НТ „Ив. Вазов“. Бил е актьор в Реалистичен театър, Опитен Театър на Стефан Сърчаджиев. След войната е режисьор и актьор в Радио София, НТ „Иван Вазов“, Младежки театър, Сатиричен театър (1957 – 1975 г.), Театър на българската армия, НДТ „Сълза и смях“, художествен ръководител на ДТ – Варна. Носител е на Наградата на САБ за цялостно творчество през 2002 г.

Първата постановка на Гриша Островски в Сатиричния театър е „Дванайсетте стола“ по Илф и Петров. Последната – „Сламената шапка от Италия“ от Й. Лабиш и М. Мишел. Сред постановките му на сцената на Сатиричния театър са „Когато розите танцуват“ и „Сняг“ от В. Петров, „Импровизация“ от В.Петров и Р.Ралин, „Дванайсетте стола“ от Илф и Петров, „Седмо: кради по-малко“ от Дарио Фо и др. Гриша Островски е известен в театралната гилдия като откривател на млади таланти, както и с невероятното си чувство за хумор и самоирония.